Подробни бележки за историята на Пекин
Подробни бележки за историята на Пекин
Blog Article
Срещу него лежеше Благолажът. Той постоянно шаваше и се мъчеше да скрие краката си под късия ямурлук. Русите му чорлави мустаци взимаха половината от лицето му. Под големите му гъсти вежди играеха хитри и умни очи.
Вчера ме зема и ме остави да скита, ще си каже тя, и ето… Тъжната история, която песента разправяше, отнесе ума му в тяхното село.
Товарим ги тия неща със зор, че бай Данчо не може да вдига тежко, а отделно отскубнатите корени домати и други отпадъци от градината и тях, Ели се задава, водейки един доста як сив кон, а бай Данчо каза:
- Само тогава ще те обичам и ще бъда твоя - отговорила разтреперана Магдалина.
Боне захвърли уплашено копралята, изпрегна бързо Белчо и застана смутен пред Сивушка.
- Тя е още малка - отговарял старият баща. Но вечер, когато я виждал да кара стадото, сияйнала от младост, с горещи алени страни, с очи светли и бистри като горските кладенци, в които горял огънят на пламенни желания, той се замислял.
И отпусна пак болно главата си на ровката земя и задиша по-тежко.
Последните думи Благолажът произнесе остро и със стиснати челюсти, сякаш заби нож. Слушателите отговориха на тоя удар със страстни ??????? възклицания.
Пристигаме ние там – приятно селце разпръснато по склоновете на планината, поляни, горички, голямо разстояние между имотите – свобода и спокойствие. Нашите хора – имат къща с голям двор, която граничи с поляни и горички. В и около двора – селскостопански постройки, обори, градина, беседка, тераси, кокошки, пуйки, биволи, коне, абе селска идилийка и страшно много работа... Съответно, отишли сме, ще помагаме с каквото можем, баба ми ще се види с братовчед си и така. Митко (мъжът на Ели) малко след като отидохме и се разприказвахме – набит, леко дебел, с големи загрубели ръце, абе видял е доста тежка работа, а аз съм добре сложен, що-годе атлетичен, но дланите ми са осезаемо по-дребни и запазени от неговите лапи, нямам шкембе, нямам и чак такава сила, нито неговите ежедневие и интереси, съответно нямахме много общо. Той си е малко по-груб и директно се опита да ме бъзика:
- Ще взема оня, който ме изведа на върха на Самодивските скали.
Ей тук вече, явно я докоснах с нещо, дето казах, защото клекна до мен погледна ме и ми каза:
Сложи си ръката на гръбнака ми, да затопли мястото, после започна леко да ме масажира, много приятен, макар и кратък, масаж ми направи – поотпусна ми иии.
- А трябва, заслужаваш го! Чаровна, секси, умна, супер качествена мацка.
— Какво замълча, Благолаж? Карай де — каза му Лазо, който трупна съчки на огъня и легна.